Всичките ми приятели си имат блогове. Било интересно, вълнуващо… Намирали много приятели, сродни души и не-знам-си-още-какво… Изпитвали удовлетворение от писането и като цяло от споделянето на житейските си радости и неволи с познати и непознати хора… Еми евала.
Реших и аз да си направя блог. По-скоро се видях принудена, защото ми е за домашно.
Това ми е първият пост и малко се вълнувам. Изпитвам някакъв вид сценична треска или каквато там треска изпитват начинаещите блогъри… Сега кой ли ще го прочете това и какво ли ще си помисли за мен… А какво по дяволите може да си помислиш за някого само от 3000 символа с интервалите? Не знам. Не се надявам да се харесам на някого и не се стремя към това… По-скоро искам да си кажа, каквото имам да кажа, а ако мнението ми импонира на някого, ОК… Защо пък не. Това е предимството на блоговете – не избираш какво на кого да кажеш… Просто казваш всичко на всички… И не знаеш кои са тези всички… Но и те не знаят кой си (освен ако не решиш да излезеш извън рамките на фиктивната интернет анонимност) Така де – поне един човек ще знае кой си, а това е напълно достатъчно, за да знаят всички кой си.
Та това ми е мнението за интернет като цяло – виртуално копие на реалния живот, ама по-вулгарно… Точно защото всички си мислят, че никой не ги знае кои са и какви са, си позволяват да пишат неща, които в ежедневието си не биха могли да изрекат.
А от там произлиза и мнението ми за блоговете – винаги съм си мислела, че да се ровиш в blog.bg например е горе-долу като да си сервитьорка в претъпкано кафене – разни хора разказват разни неща; други хора коментират разни други неща… И ти можеш да слушаш какво си говорят всички… Нещо като воайор… Е, май вече съм клиент на въпросното заведение :) Да видим какво ще излезе…
И като се замисля – аз искам сервитьорката да се навърта постоянно около масата ми, да подава по едно ухо, да разнася после слухове за мен… Искам виртуалните ми ‘приятели’ да коментират това, което мисля; да се получава нещо, наподобяващо комуникацията в реалния живот… Може би искам и хората от съседните маси да се намесват, да се заформи задочен спор…
Но това ми се случва и в реалния живот. Защо тогава да го правя виртуално? Заради мащаба може би? Едно е да имаш три съседни маси, а съвсем друго – 3000… И десетки хиляди сервитьорки :D Най-голямото клюкарско кафене, което някой някога би могъл да си представи :) И най-лошото от всичко е, че не можеш да изпуснеш каквато и да е част от който и да е разговор, защото написаното остава и докато не го изтриеш, доста хора могат да го прочетат… А понякога съжаляваме, че сме споделили нещо, но в повечето случаи е прекалено късно, защото новината вече е произведена, клюката се разнася мълниеносно. Може би не винаги в мащаба на ексклузивен репортаж по CNN…
Секунда само, че ми звъни GSM-a…
Та това, което искам да кажа е, че искам да се получи нещо. Не искам това да е едно от нещата, които просто правиш и веднага ти омръзват. Но дори и да се случи това, на мястото на моя блог ще се появят още два… Дефицит от тази стока засега няма… Засега… А когато на всички им омръзне, ще си намерят друго занимание за свободното време. Да блог-вам тогава, докато има кой да чете :)
11.12.2007 18:03
Честит ти първи блог и със желание да постваш в това огромно кафене.
честити първи стъпки, иии- смело напред! :)
03.10.2011 00:36
02.11.2012 23:59
And how you can get same results for your hinkova.blog.bg wordpress site and finally start to get tons of laser targeted traffic from search engines and get lot more sales...
I’ve set up a webpage where you can see my results (they’re impressive) and discover how I did it all here:
http://best-wp-seo-plugin.com
Now it’s important to note it’s got nothing to do with directories or article marketing or link building.
It’s just a simple plugin I used on my site, one which you can use on your hinkova.blog.bg website to help boost your rankings as well.
Find out more here:
http://best-wp-seo-plugin.com
