Вече нищо не разбирам ... не знам дали не мога да разбера самата себе си или не мога да разбера хората около мен, или те не ме разбират... Но е факт, че за пореден път си казвам, че мразя тази част! Частта от живота си, в която се намирам в момента ... Мислех си ( и май все още си го мисля ), че ми е добре да съм сама, най - малкото, защото съм твърде млада, за да искам да се обвържа в онези дяволски кръгове от връзки, неползотворни контакти с другия пол, непрестанното "иде ми, дойде ми" ( странен израз,който чух по повод тригодишна връзка, която се е поизхабила ), мъките по повод как ще изглеждам на  поредната първа среща, която чувстваш, че няма да завърши според очакваното ( и моля ви не си мислете за секс, не съм някоя развратница :)–)! Като се разровя из емоционалните си мемоари, си спомням един единствен мъж, и съответно една единствена пълноценна връзка, та ... този мъж ме изкарваше извън кожата ми и то по един толкова сладък, сладък и размекващ начин ... ммм ... трябва ми малка пауза на терасата, за да се охладя!
Еееето ме! Е мисля, че тази връзка ми липсва ... малко глупаво,защото аз я прекратих, понеже малко ( добре де, доста...) ме задушаваше! И сега пак зациклих на етапа "искам това усещане отново, искам някой, който поне малко да прилича на този мъж, искам, искам, искам!" и си блъскам главата и ... абе, искам пък! Какво точно не съм убедена, че знам, но аз винаги съм била такава - никога не знам какво точно искам, освен факта, че искам да се занимавам с мода от дванадесет годишна. 
И въпреки всичко искам да не се прибирам в пуст апартамент, искам да не купувам храна за един човек, искам да пиша весладникави смс-и и да получавам сладникави отговори и искам да съм толкова лудо влюбена, че да изминавам стотици километри, които разбира се, ще ми се струват като минути ... и т. н. ... просто искам мъж на място!!!