Винаги ми е допадало да пиша, мисля, че така по - лесно изразявам емоциите си. Да пиша - без значение в каква форма, на каква тема... това е нещо, което ти помага да опознаеш самия себе си, та дори да намериш призванието си може би! Когато премина през тежък период, или когато нещо много силно ме разтърси - някаква емоция, която идва ненадейно, или чувство, което не може да намери мястото си в сърцето ми, тогава просто хващам химикала или молива или тънкописеца или нещо, което ми е под ръка и започвам... пренасям се някъде дълбоко, в една друга вселена и там аз съм господарката на всичко! Но, както и да е, не на всеки му се отдава да пише... някои правят опити, което аз силно бих подкрепила, но наистина това НЕ е за ВСЕКи! И наистина не мога да разбера защо хората упорито се опитват да го правят и така пълнят блог - и интернет пространството със своите излияния, които понякога са плачевно глупави и особенно неритмични ( тук имам предвид "произведенията" които претендират да се наричат лирика ). Уважавам свободата на словото, та дори и в Интернет, но напоследък попадам на някои доста смущаващи страници, съдържащи опити за писане! Моля ви, нека все пак да постваме неща, които първо са преминали през нашата цензура, и след това - смятаме наистина за заслужаващи си да бъдат споделени! Някои би ми опонирал - коя е тая и защо си мисли, че може да критикува??? Аз не критикувам, само изразявам позицията си относно "новите писатели". На добър път в откриването на себе си и талантите си :)~

когато никой не го чете, се подразбира, че не струва ;) аз тебе те чета... редовно, колкото и нередовно да публикуваш... (Т'ва е критика ;)