* * *
Виждам те със нея...
как я гледаш, как я прегръщаш, как я поглъщаш с душа...
Тя е част от теб и ти си част от нея!
Тайно й завиждам,
понеже светлината ти й принадлежи.
А можеше да бъде моя...
Вените ми побеляха, заради онези кървави сълзи...
Но ти никога няма да ги видиш... или чуеш!
Сърцето ми и то кърви - глухо и опустошено!
Но аз съм жива и не ме е страх!
Сега съм силна, намерих своя мир!
Ще се превърна в пяна, 
морето ще ме прегърне и ще ме приспи!
Тя стиска твоята ръка и знае, че ще бъдеш винаги до нея...
А аз...
Аз целувам с невидима целувка горещото ти чело
и се моля да бъдеш винаги щастлив!
Аз знам, че я обичаш...
А моята любов ще ви закриля!












* * *

Прекрачвам прага на опустялата къща,
старата врата изскърцва...
тя познава трепетите на моето сърце.
Минавам от стая в стая...
търся...
Какво ли? 
Кого ли?
Може би един призрак ... на жената, която бях...
Изтривам паяжините от старите снимки,
побелели като косите ми.
Ликът ти ме приветства от онзи старинен портрет.
Колко много спомени, откраднати мечти...
и чудото на нашата любов!
Аз помня всичко...
Ръцете ми потрепват при мисълта за светлото ни щастие...
За миг лъчите на нашето слънце озаряват отново лицето ми,
виждам те как лежиш до мен сред изкласилата ръж.
Слънчевото цвете стискаш във ръцете си.
Аз знам, че е за мен!
Очите ти блестят и заслепяват от любов небесното светило...
Устните ти помръдват и чувам... толкова ясно :
" Послушай... сърцето ми... то бие за теб... винаги!"
Винаги...
Да, ти бе красотата на живота!
И мойта светлина си тръгна с теб....
Отпускам се на стария люлеещ стол в градината на наш"та китна вила...
И чувам звънкия ти смях ... 
Ти тичаш сред алени макове и пееш за мен!
Пееш, че аз съм част от теб ... завинаги!
Колко спомени пази сърцето ми!
Колко надежди, колко мечти...
Душата ми е уморена...
не може веч" да полети...
Събира сили за последния си полет...
до мястото, където си и ти!